Обич и грижа: октомври 2011

Да убиеш присмехулник
една статия на Ясен Пекунов

Оправдано ли е използването на лабораторните животни?
Главната причина широкоразпространената употреба на опитни животни да повдига морални и етични въпроси е фактът, че животните са чувствителни същества. Казано с други думи, и те като нас са способни да изпитват болка, а също и емоции като страх, радост и т.н. Човешкият род обаче е просто част от животинското царство. Обстоятелството, че ние принадлежим към един вид, а мишките, да речем, към друг, автоматично не ни носи морално превъзходство. Тогава какво ни дава право позволява да убиваме в лабораториите си милиони животни годишно, често причинявайки им продължителна болка? Въобще има ли нещо, което може да узакони морално тези ни действия?

Необходимостта от опити с живи същества
е отдавна призната. Без подобни експерименти съвременната медицина би престанала да се развива ако не изобщо, то поне за много дълъг период от време. Нека вземем за пример рака болестта, която според Световната здравна организация отнема най-много животи в развитите общества. Ракът е вече притиснат в ъгъла от учените и само въпрос на време е все още смъртоносните му форми да бъдат победени. Без опитни животни това няма да стане поне в близкия един век, което ще струва живота на стотици милиони хора.
Жертването на животински видове като мишки, зайци, кучета, кози и маймуни е една от най-сериозните причини за невъобразимо бързото развитие на медицината през последните години. Какво обаче правим ние с четириногите ни приятели? Някои от най-разпространените начини на използване на опитните животни са: (i) Определяне на леталните дози на различни вещества; (ii) Заразяване на животни с различни болести и изследване на развитието на болестта и/или действието на дадено потенциално лекарствено вещество; (iii) Имплантиране на различни биоматериали и последващо наблюдение върху приложимостта на материала; (iv) Промяна на генетичния код на опитното животно. Тези последните процедури се наричат с общото име животинска биотехнология и могат да имат различни цели от установяването за какво служи даден протеин чрез изключване на гена, отговорен за синтеза му в организма, до създаване на крави, даващи мляко, богато на ензим, който нормално не съществува в този вид; (v) И най-сетне всяко клинично изследване на потенциално ново лекарствено вещество минава през стадия на тестване с животни.
Почти всички описани манипулации завършват със смърт и са съпътствани с болка, чиято продължителност може да е месеци и дори години. За сведение, само в Англия, европейската държава с най-сериозни регулации в областта на етиката спрямо животните, през 2003 година са убити 2.7 милиона опитни животни и това е едва половината от пожертваните преди 30 години. В световен мащаб цифрата е огромна.

Животински права, човешка неправота?
Противниците на експериментирането с опитни животни (вивисекционистите) сравнително са в малцинство. В Англия, където те са най-яростни, 88% процента от населението подкрепят обратната теза медицината трябва да направи всичко необходимо, за да помогне на човечеството. При все това мнозина от анкетираните казват, че където е възможно, експериментите с опитни животни трябва да се намалят, а също и болката. Именно затова днес навсякъде по света има строги правила за работа с опитни животни, базирани на три основни идеи: усъвършенстване на процедурите, за да се намали причиняването на болка; редуциране на броя използваните животни; и заместване на in vivo моделите с други, например такива с клетъчни култури. Учените като цяло са радетели за подобни мерки и стриктно изпълняват волята на обществото, когато е възможно. Но не винаги е така (вж. карето).
Вивисекционистите като цяло искат по-стриктно прилагане на горните идеи, което мотивират с разбирането си, че всички живи същества имат право да изживеят живота си без изкуствено причинено страдание. Техният може би най-силен аргумент срещу използването на опитните животни е хипотезата на ветеринарните лекари Ралф Китчел и Майкъл Гинън, че животните изпитват по-ужасна болка от човешката. Това е така, защото те не могат да разберат нито причината за болката, нито да осмислят, че тя все някога ще свърши. Това превръща страданието им в безкрайно битие и целият им живот, цялото им съзнание се фокусира в болката. Човешката болка вероятно е по-поносима хората най-малкото винаги имат надежда
Антививисекционистите често заемат много по-крайна позиция, заявявайки, че всеки човешки живот струва милиони животински и че дори шампоаните трябва да се тестват на животни. Какво обаче им дава морално право да твърдят това остава неизвестно. Подобна позиция се нарича видовизъм по аналогия със сексизма и расизма. Видовизмът заявява, че ние априори сме по-висш вид от животните и затова имаме право да правим с тях каквото си искаме.
Тази философия не е много нова следвайки нея, ние постъпвахме както си искаме с жените (и все още в разни кътчета на планетата ги убиваме с камъни, ако четат книги), с чернокожите, с евреите, с албанците в Косово... И с делфините. Нека се спрем за момент на делфините. През 1967 година разбиранията на света са разтърсени от книгата на френският писател Робер Мерл Животно, надарено с разум. Главни герои в нея са делфините. Днес ние знаем, че тези риби са почти като нас притежават огромна интелигентност, създават междуполови партньорства не само за да създадат поколение, имат невероятна способност да научават нови неща, дълбоко емоционални са и лесно се сприятеляват и привързват. Анатомично също сме много близки. Раждаме по един и същи начин Така днес убиването на делфин вече е като да убиеш човек, а използването им за храна е като людоедство. На практика в цивилизования свят това е абсолютно забранено. Както е забранено да репресираш някого заради пола, цвета на кожата и националността му. Действия, напълно позволени и често стимулирани в миналото. Очевидно нашите морални граници се променят и в обществения морален кодекс са приети и чернокожите, и арменците. Или както иронично пише покойният Кърт Вонегът: Малките жълти копелета, които вече не са малки жълти копелета.

Моралните правила
на едно общество еволюират. Тази истина определя и общочовешкото значение на проблема с опитните животни. Всъщност конфликтът е между човешкия вид и животинския вид. Учените са просто професионална прослойка, която изпълнява обществената воля за подобряване качеството на живот на вида ни.
Изключването на различни от нашия видове от моралния обществен кодекс далеч не е рационално решение, а по-скоро решение, взето безпринципно и необмислено. Всъщност въпросите за критериите, по които трябва да се очертаят границите на морала ни към живите същества, занимават човечеството съвсем от скоро. Вероятно от времето, когато е усетило, че животните не са машина и че обратно на мнението на Спиноза и френския изследовател Бернар ние нямаме абсолютни права върху живота на другите видове. Сигурно по тази причина повечето испанци днес не биха отишли на корида, а ловците в цивилизованите страни намаляват. Да се убива за удоволствие на мнозина вече не носи удовлетворение.
И така изниква въпросът за критериите. Кога една част от живота има права върху друга част? Очевидно не тогава, когато реши, че ги има. Проф. Бернард Ролин, доктор по животинска етика, философия, биомедицински науки и биоетика в университета на Колорадо, САЩ, твърди: Както цветът на кожата или полът не могат да оправдаят дискриминацията спрямо човешки същества, така и определени разбирания за животните не могат да оправдаят изключването им от моралната система. Наистина къде са границите на моралната система за живите видове?
Там, където ги сложим! В един прословут дебат малко преди гражданската война в САЩ опонент на Ейбрахам Линкълн заявява, че е напълно съгласен с него по въпросите за християнския морал, за равенството, братството и любовта към ближния. Единственото, с което не бил съгласен, е, че негрите били негови братя. Те можели и да бъдат такива за г-н Линкълн, но за него били ни повече, ни по-малко животни. Този пример ясно илюстрира нашата лична отговорност и липсата на универсални морални граници.
Според съвременната биоетика границата трябва да бъде поставена според способността на едно живо същество да чувства. Било болка, било радост, мъка или привързаност. Подобно деление изглежда разумно и удовлетворява донякъде и двата враждуващи човешки лагера вивисекционистите и антививисекционистите. Дали обаче то удовлетворява природата? Според Аристотел всяко живо същество има telos. Телосът е нещо като уникално предначертание, особена лична стойност, която трябва да бъде уважавана. (Подобно твърдение изказва Кант за всяко човешко същество и то е залегнало в хартата за правата на човека.) Според д-р Ролин телосът е: ...начинът на живот, въплъщаван от едно животно. Изпълнението на същността на телоса води до удовлетворение, а пречките пред това изпълнение до страдание. Несъмнено последствията от приемане на подобна идея биха имали огромно влияние върху нашия свят.
Засега обаче сме далеч от такъв подход и по-скоро общественото внимание е фокусирано върху това какво ни дава право да убиваме животните независимо дали за храна или за наука. Най-често прилаганият хуманен подход е утилитарният, според който благото на групата е по-висше от благото на индивида. Така отнемането на живота на краен брой животни за храна е оправдано, защото много по-голямо количество хора ще се облагодетелства от него. Подобен критерий може да намери място и в науката, защото в дългосрочен план болести като СПИН и рак биха отнели живота на милиарди хора, а изнамирането на методи за лечението им ще струва живота на много по-малко лабораторни животни. Все пак утилитарният модел не казва нищо за страданието и телоса. Очевидно обаче за повечето хора такъв аргумент (а може би по-скоро оправдание) е напълно достатъчен.

Експериментите с опитни животни ще продължат.
При все това гласът на защитниците им е чут и на 6 юли в медицинското училище на университета в Нотингам, Англия, бе открит първият по рода си център за изследване и разработка на алтернативни научни методи, които да заместят експериментите с опитни животни. Това става едновременно с разглеждането от Европейската комисия на нови регулации за животинско експериментиране. Последната вест е помрачена обаче от наскоро приетата директива за оценка на вредността на десетки хиляди вещества. Според немският федерален център за оценка на риска това ще коства живота на около 45 милиона опитни животни.
Очевидно въпросът оправдано ли е използването на опитни животни е получил своя положителен отговор. Без отговор обаче остава вторият въпрос: какво е дало право на нас хората да отговорим на първия? А именно това е важният проблем: защото начинът, по който се отнасяме със заобикалящия ни живот, еднозначно определя какви сме ние. Дори днес да сме приели някаква морална рамка, от критично значение за човешкия род е да осъзнава, че тази морална настройка е временна. Именно промяната на морала определя нашата еволюция като човечество. Нека допуснем за миг, че така, както не бяхме прави за чернокожите, арменците или делфините, може да грешим сега и за животните. Кой знае?

Източници:
1. Roger Straughan. Ethics, Morality and Animal Biotechnology. Достъпно на адрес: http://www.bbsrc.ac....i...&IMAGE3.Y=0
2. Bernard E. Rollin. Animal research: a moral science. EMBO reports 2007;8:521.
3. Simon Festing & Robin Wilkinson. The ethics of animal research. EMBO reports 2007;8:526.

Един експеримент
Добре познато сериозно хирургично усложнение представлява т. нар. перитонеална адхезия, представляваща, най-общо казано, следоперативно залепване на червата за стените на торбата в която се намират (абдомена). Подобно слепване може да причини силна болка, безплодност, запушване на червата и дори смърт. Решение на проблема предлага екип от Масачузетския технологичен институт. Методът е базиран на използване на полимерна мрежа, заредена с лекарствена биомолекула, която да покрие и възстанови перитонеума, т.е. стената на абдомена. В експеримента са използвани 54 женски заека. Спецификата на експеримента изисква те да бъдат предварително, сериозно и неколкократно наранени в изследваната област. В резултат повечето зайци развиват тежка форма на перитонеална адхезия. Част са лекувани по различни начини, а някои изобщо не са (контролната група). Повечето животни губят интензивно тегло и вероятно изпитват силна болка до самата си смърт. Експериментът обаче е изключително успешен и може би в дългосрочен план новият метод за лечение ще спаси много човешки животи.
Източник: Yeo et al. Biomaterials 2007;28:3704

Обич и грижа

вторник, 18 октомври 2011 г.

Тест за интелигентност или

петък, 7 октомври 2011 г.

За правото на хората да използват лабораторни животни...

вторник, 18 октомври 2011 г.

Тест за интелигентност или

петък, 7 октомври 2011 г.

За правото на хората да използват лабораторни животни...

вторник, 18 октомври 2011 г.

петък, 7 октомври 2011 г.