Това е отговор на Столична община на мое заявление за достъп до обществена информация. Може би данните ще са интересни и за вас. Обърнете внимание - от обявените от предишния директор на "Екоравновесие" 280 лв., сега издръжката на куче е с 200 лв. по-малка. Което, от своя страна, поражда други въпроси, свързвани с усвояването на бюджета на общинското предприятие.
А това са въпросите, които зададох:
Моля да ми бъде отговорено на
следните въпроси, обобщени в групи, касаещи дейността на Столична община и
общинско предприятие "Екоравновесие":
1. Общината поддържа ли
регистър за лицата по надзора по чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ? Кой и как контролира
тези лица по отношение на задълженията, които те имат съгласно ЗЗЖ?
2. Колко от кучетата след
кастрация (като процент от годишно обработените) са връщани там, от където са
взети, колко са починали в Сеславци, евтаназирани или колко са заселени в други
територии? За колко от кучетата няма яснота какво се е случило с тях, след
залавянето им, т.е. отчетени са като заловени, но не са върнати, осиновени или
починали в изолатора? Моля, ако е възможно, данните да са дадени по години - от
2008 г. до м. май, 2012
г.
3. Какъв процент от
домашните кучета на територията на София са регистрирани и колко собственици на
нерегистрирани кучета са глобени от 2008 г., когато влезе в сила ЗЗЖ, до сега?
4. Колко стопани, които
развъждат нерегламентирано животни, са глобени от 2008 г. до сега? Колко
стопани, които са изхвърлили животното си на улицата са глобени до сега?
5. От Столичен инспекторат
извършвани ли са проверки по зоомагазини, борси за продажба на животни и
пазара в Подуяне? Кога и на кои обекти? Съставяни ли са актове и налагани ли са
глоби, ако е имало такива проверки?
6. Как е определена издръжката и разходите по едно куче от
"Екоравновесие", обявена в телевизионно предаване от предишен директор
на предприятието, в размер на 280 лв.? (Ако е възможно, да бъде дадена по пера:
напр. залавяне - х лв.; кастрация - у лв.; храна...)
7. Колко и на каква длъжност са хората, които са назначени на
трудов договор към "Екоравновесие"?
След като вече повече от седмица по телевизии, вестници и в Интернет се разпространяват публикации, повтарящи и украсяващи гнусните манипулации на един некадърен министър, ядосана от нежеланието на част от населението нашенско да мисли, реших пак да пиша по темата за бездомните кучета и отговорността. А този път - и за парите.
Как и с какви пари работят НПО?
Ами това всеки може да провери. Всяко сдружение или фондация, регистрирани в обществена полза, са длъжни ежегодно да публикуват отчети - както за дейността си, така и финансови. Финансовите отчети подлежат на одит. Ако случайно сдружението или фондацията развива стопанска дейност, то подлежи на счетоводен контрол, както всяко друго юридическо лице в България. (Тук ще вметна, че не знам някоя НПО за защита на животните да успява да се занимава и със стопанска дейност.)
Тъй като, противно на насажданото от медиите мнение, няма национални и европейски програми, финансиращи дейности по защита на животните, НПО се издържат основно от дарения. Всеки дарител определя за какво да бъде използвано дарението му. НПО се отчитат пред дарителите си.
Понякога чужди неправителствени организации даряват определена по-голяма сума, предназначена за конкретна цел. Например, така с пари на германската организация Tierhilfe Süden бе изграден приют "Втори шанс" в кв. Слатина, София.
Държа да подчертая - дарителите определят конкретно как трябва да се използва дарената сума. Всички средства, постъпили в дадена НПО, се отразяват в документите. Изразходването - също.
Затова са пълна нелепица твърденията, че НПО правят бизнес, продавайки кучета на чужденци. И който си позволява да твърди такова нещо - да посочи конкретна фондация или сдружение, и да си понесе отговорността за приказките, ако те се окажат клевета.
Да чухте министър Найденов или г-жа Фандъкова да посочиха конкретни имена? Аз не чух.
Как и с какви пари работят държавните и общински структури?
Това би трябвало всеки да го знае. С пари, събрани от нас под формата на данъци. Т.е., ние се явяваме един вид дарители (недоброволни при това) за тези структури. С тази разлика, че нямаме право да определяме за какво и как да се харчат средствата, които сме предоставили на държавата. А държавата и общините не считат за необходимо да предоставят ясен отчет за изразходването на всеки лев.
Така, по изключително непрозрачен начин биват усвоявани милиони (от нашите пари), уж за решаване на проблема с бездомните кучета. А всъщност, тези милиони често изтичат в нечии джобове, а кучетата - кучета ги яли!
За да не съм голословна, ще посоча само 2 факта:
- 9 милиона лева са дадени до този момент от МЗХ на частна фирма за изработване на единен регистър, в който трябваше да се вписват регистрираните домашни кучета. Регистърът трябваше да заработи още през 2008 г., но до ден днешен това не е станало.
- Общинско предприятие "Екоравновесие" за последните 4 години е усвоило над 4 милиона лева за справяне с бездомните кучета. По разчети на самото предприятие, обработката на едно куче (залавяне, кастриране, обезпаразитяване, 3-дневен престой и връщане на място) е струвала между 280 и 300 лв. (Тук само ще коментирам, че ако посочените процедури се извършат в частна ветеринарна клиника, цената едва ли ще надвиши 120 лв.).
Има ли печеливш бизнес с изнасяне на кучета в чужбина?
По медиите се спрягат тези, че за всяко изнесено за европейска държава куче, износителят получава сума от порядъка на 200 евро.
Питам тогава - ако наистина съществува такъв печеливш бизнес, защо още мутрите не са се ориентирали към него? Защо общините не се "побратимят" с градовете, в които има недостиг на кучета за осиновяване и не договорят тези пари да влизат в общинските бюджети?
Защо искат да натикат в кучешки концлагери (така наричам "местата за временно настаняване" според последните промени в Наредба 41) този толкова скъп ресурс - бездомните кучета, вместо директно да ги подготвят за износ?
А истината е следната:
Организациите за защита на животните, както и много хора, които просто милеят за живота и съдбата на бездомниците, много често със собствени средства успяват да намерят домове и да изпратят животинките в чужбина. Ако не вярвате - достатъчно е да погледнете в секция "Без дом" на форумите dog.bg.
ДО: Мирослав Найденов,Министър на земеделието и храните
С КОПИЕ ДО:
Росен Плевнелиев, Президент на Р.България Бойко Борисов, Министър председател Константин Пенчев, омбудсман на Р. България Йорданка Фандъкова, кмет на София Джон Дали, Европейски комисар по здравеопазването Европейска Комисия, Международните и българските медии
ОТВОРЕНО ПИСМО
Уважаеми д-р Найденов,
Като хора, пряко ангажирани с решаването на проблема с безстопанствените кучета смятаме, че изразената от Ваша страна позиция за радикални законодателни промени не е нищо друго освен отклоняване на общественото внимание от реалните причини за проблема.
Също така считаме, че Вие до голяма степен сте отговорен за дългогодишното институционално бездействие и липса на контрол по прилагането на актуалното законодателство.
За това, че 47% от случаите на ехинококоза в ЕС са установени в България. Но не в градовете, където популацията на безстопанствени кучета е най-голяма, а в малките населени места, където подчинената на Вашето министерство Агенция по безопасност на храните оказва нулев контрол при нерегламентираното отглеждане, клане и консумация на домашни животни за месо.
За това, че Министерството на земеделието и храните отказва да работи с експерти, като залага на популистки и неефективни методи за намаляване на популацията безстопанствени кучета, които ще увеличат още повече корупцията в свързаните с проблема държавни и общински звена, както и риска за здравето на гражданите.
За това, че от 2005 г. досега подчинената Ви Агенция по безопасност на храните усвои огромни суми за регистър на домашните кучета, който трябваше да бъде завършен до 2008 г. и до ден днешен е неизползваем.
За това, че от влизане в сила на Закона за защита на животните през 2008 г. досега не е наказан нито един човек, който е изоставил домашния си любимец или нежеланото му поколение на улицата.
За това, че Министерството на земеделието и храните пренебрегва препоръките на Световната здравна организация и Европейския парламент за програмата „Кастрирай, ваксинирай, обезпаразити и върни“ като единствен дълготрайно ефективен и безопасен за човешкото здраве метод за намаляване на популацията от безстопанствени кучета.
За това, че не се заинтересувахте от препоръките на международните експерти (поканени от самото Министерство на земеделието и храните още през 2010 г.) да бъде създадена единна Национална стратегия за преодоляване на проблема. А именно: програмата „Кастрирай, ваксинирай, обезпаразити и върни“ да бъде усилена, оглавена от единен координационен център и проведена организирано от централната власт във всички български общини.
За това, че пренебрегнахте становището на омбудсмана г-н Константин Пенчев, който още в началото на 2011 г. се обърна към Вас, настоявайки министерството на земеделието и храните като ресорно по проблема да оглави единна Национална стратегия. А именно: министерството да подпомогне общините, осигурявайки средства, нормативни текстове и координация по програмата „Кастрирай, ваксинирай, обезпаразити и върни“ в общините.
За това, че обратно на добрите европейски практики на публично-частно партньорство не просто не търсите съдействието на неправителствените организации, а прокарвате законодателни промени, които да изключат гражданския сектор от работата по проблема.
За това, че като ветеринарен лекар и министър си позволявате откровени спекулации с цел да се нагнети напрежение, да се посее раздор и непоносимост като се поляризира обществеността относно проблема с кучетата, за да бъде избегнат конструктивният диалог и анализ на слабата, неметодична, корумпирана работа на общините и министерството по проблема.
Очакваме от Вас да излезете с чест от ситуацията, да поемете своята политическа отговорност като Министър на земеделието и храните и да подадете оставка.
Оставаме готови за диалог.
София 09.04.2012
Организация за защита на животните „Четири лапи – България“
Фондация „Animal Rescue Sofia“, член на OIPA
Сдружение „На ти с природата“
Гражданско сдружение “Дружество за защита на животните-Шумен”
Гражданско сдружение “Помощ за бездомните кучета от приятел” – Ардино
“Brücke der Hoffnung für Hunde in Not” DE – 83329 Waging am See / Deutschland
“Tierschutzverein/Tierschutzhof SOS-Colliehilfe e.V.” DE-32369 Rahden / Deutschland
“Deutsch-Griechischer Tierschutzverein e. V.” DE-51107 Köln / Deutschland
Ovidefarm, Холандия
Stichting Dierennood, Холандия
Animal Foundation Platform, Холандия
Tierhilfe Sofia, Швейцария
Гражданско сдружение “Обич и грижа”
Сдружение “Приятели на котката”
СНЦ “ГРИЖА И ПОДСЛОН ЗА ВСЕКИ”
“СНЦ Граждански контрол – защита на животните”
Гражданско сдружение „Град за отговорни хора“
Сдружение с общественополезна дейност “Дай лапа”
Сдружение с нестопанска цел с общественополезна дейност „ Национален клуб Ротвайлер – НКР, Република България“
Гражданско сдружение “Помощ за животинки в беда”
Фондация „АФА – България“
Гражданска група за образование и помощ”Приятели на американския питбул териер в България “4
„ДРУЖЕСТВО ЗА ЗАЩИТА НА ЖИВОТНИТЕ ” ЛОМ – 2003 “- ГР. ЛОМ
„Германо-българска помощ за животните“ – клон Русе
Animal Rights Protection Association / Сдружение за защита правата на животните
Фондация “Надежда за безпризорните”
Фондация “Приятели на животните- Бургас”
Фондация “Шарко”
Сдружение „Приятели за животните“
СНЦ” Заедно срещу насилието над животните”
НПО „Верни очички Балчик“
НПО „Обич за Обич Добрич“
НПО „Зелен фар Приморско“
Федерация “Грижа за бездомните кучета”
Stichting PIN, Холандия
Dierenbelangen, Холандия
Гражданско сдружение “Летс Адопт – България”
Сдружение”Помощ за животните ДАРА”
Фондация „Анимал Хоуп България“-Варна
„Hunde in Not „DE- 29690 Lindwedel / Deutschland
„Tierhielfe Heidekreis“ DE- 29308 Winsen / Deutschland
„New Life 4 Spanish Animals“ DE-13053 Berlin / Deutschland
„Gnadenhof Garscha Tierschutzgruppe Rüppurr/Odenheim e.V. „ DE-76684 Odenheim / Deutschland
Тъй като живо се интересувам от проблема с бездомните кучета, гледах сутрешното предаване по БНТ, в което гости бяха зам. кмета Бояджийска и новия директор на Екоравновесие. Ето линк към предаването.
Възмутена съм за пореден път от безочието и наглостта на общинарите. Вместо да си посипят главата с пепел, да се извинят на семейството на поредната жертва заради несвършената си работа, те обвиняват НПО и гражданите за несвършената си работа.
Драги общинари, според действащите в България закони, бездомните животни по улиците са ваша грижа и ваша отговорност. Нали затова събирате данъци? Да обвинявате хора, които със собствени сили и средства кастрират, лекуват, обезпаразитяват и обгрижват ВАШИТЕ кучета, е наглост!
Хайде да помислим какви мерки предприема общината и кой не си върши работата. Природозащитниците и кучелюбците също не искат кучета по улиците. Искат да се спазва закона и службите да си вършат работата.
В тази връзка, ето няколко въпроса, на които искам да ми отговори кмета на СО (ще подам още утре заявление за достъп до обществена информация);
1. Има ли регистър на общината за лицата по надзора по чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ? Как са контролирани тези лица?
2. Колко от кучетата след кастрация (като процент от годишно обработените) се връщат там, от където са взети, колко са евтаназирани и колко се изсипват където им падне на екипите? Как се контролира това?
3. Какъв процент от домашните кучета са регистрирани и колко собственици на нерегистрирани кучета са глобени от 2008 г., когато влезе в сила ЗЗЖ, до сега?
4. Колко стопани, които развъждат нерегламентирано животни, са глобени от 2008 г. до сега?
5. Колко стопани, които са изхвърлили животното си на улицата са глобени до сега?
6. Създаден ли е единен регистър по чл. 38 на ЗЗЖ и съответните членове на ЗВМД, в който да са вписани всички регистрирани кучета? Ако не - защо?
7. Защо настоявахте да се променя срока по § 5 от ДР на ЗЗЖ, вместо да започне налагането на глоби по чл. 69 на същия закон на кметовете, които не са си свършили работата?
8. Защо се харчат излишни средства да се пишат нови програми за справяне с популацията, като единствения недостатък на старата програма е, че не беше изпълнявана?
Има още много въпроси, но нека да отговорят поне на тези.
Ами, съжалявам, ама пак вместо за обич и грижа ще си говорим за институции. И по-точно - за това, как се отговаря на жалба.
Снимката не е с най-доброто качество, защото е правена в късния следобед с любителски фотоапарат. Но считам, че достатъчно ясно се виждат няколко неща:
- номера и марката на спрялата кола;
- огромния бял надпис "ГАРАЖ" на портата, пред която е спряла колата;
- нарисувания знак В27, означаващ "Забранени са престоят и паркирането".
Следва текста на сигнал, който изпратих до СДВР (копиран от оригинала, скрити са лични данни. В жълто е телефонен номер, упоменат в отговора им.):
ОТДЕЛ "ПЪТНА ПОЛИЦИЯ" - СДВР From: Gabriela Papadopova Sent: Thursday, October 06, 2011 8:14 PM To: Angel G. Kamarashev Subject: Какво да правим с нарушителите, господа?
Изпращам тези снимки на кола, паркирала пред гаража ни днес, 06.10.2011 г. От 17:10 до 19:30 безуспешно се опитвах да получа съдействие от: - център за градска мобилност: = тел. 982 48 78 - не отговаря през цялото време; = на служителите от тел. 983 67 47; 90 46 39; 983 67 82 - не е тяхна работа. - дежурен от КАТ - съдейства ми, давайки ми 3 от изброените телефонни номера и ми препоръча да се обадя в районното ПУ; - дежурната от Първо РПУ, на която също този случай не влизал в задълженията.
Сигналът ми бе приет на тел. 112, които се наложи да търся, след като изчерпах другите възможности. Какво препоръчвате на гражданите в случаи като този? Г. Пападопова
И отговора от СДВР:
по Вх.№ и 1716/07.10.2011г. До Габриела Пападопова
Уважаема госпожо Пападопова, Във връзка с подаден от Ваша страна сигнал до ОПП-СДВР, заведен под горния номер, Ви уведомяваме че е необходимо гаража да бъде обозначен с ПЗ В27 и допълнителна табела Т17 с текст „Гараж”. След като обозначите гаража при паркиране пред него може да подадете сигнал до ОПП-СДВР на тел. 02/9824878, където служител ще приеме обаждането и ще насочи специализиран автомобил за репатриране, за да може паркираното МПС да бъде принудително евакуирано.
Явно не мога да разбера начина, по който разсъждават и дейстават държавните служители. И това ми е голям проблем, да знаете. Защото и на други жалби съм получавала подобни отговори, на които не схващам логиката..
Та - ще ви замоля да ми помогнете. Каква е идеята на казаното в отговора от СДВР?
а/ че трябва непременно да се сдобия с оригинални знак и табела, които да монтирам на гаража, за да имам право да ги безпокоя?
б/ че след като монтирам въпросните знаци техния служител ще отговаря на всяко обаждане от моя страна (защото явно иначе не отговаря - виж телефонния номер)?
в/ че каквото и да пише в сигнала, каквато и снимка да прати човек - отсрещната страна не чете и не гледа, а копира и пейства някакъв готов текст.
Между другото, ако не знаете, да ви кажа: Ако викнете паяк да вдигне спряла пред гаража ви кола, ще се наложи да си платите за гяволъка, че сте ги извикали.
Затова мога да ви посъветвам - изпускайте (или направо дупчете) гуми, драскайте по колата на нарушителя с маслени пастели (няма изчистване!), лепете многослойни хартиени стикери с майтапчийски надписи на предното стъкло - и после снимайте със скрита камера реакциите на нарушителя. Така поне ще се позабавлявате - и то безплатно. Пък и в квартала ще разберат, че не се спира безнаказно там ;-)
Оправдано ли е използването на лабораторните животни?
Главната причина широкоразпространената употреба на опитни животни да повдига морални и етични въпроси е фактът, че животните са чувствителни същества. Казано с други думи, и те като нас са способни да изпитват болка, а също и емоции като страх, радост и т.н. Човешкият род обаче е просто част от животинското царство. Обстоятелството, че ние принадлежим към един вид, а мишките, да речем, към друг, автоматично не ни носи морално превъзходство. Тогава какво ни дава право позволява да убиваме в лабораториите си милиони животни годишно, често причинявайки им продължителна болка? Въобще има ли нещо, което може да узакони морално тези ни действия?
Необходимостта от опити с живи същества
е отдавна призната. Без подобни експерименти съвременната медицина би престанала да се развива ако не изобщо, то поне за много дълъг период от време. Нека вземем за пример рака болестта, която според Световната здравна организация отнема най-много животи в развитите общества. Ракът е вече притиснат в ъгъла от учените и само въпрос на време е все още смъртоносните му форми да бъдат победени. Без опитни животни това няма да стане поне в близкия един век, което ще струва живота на стотици милиони хора.
Жертването на животински видове като мишки, зайци, кучета, кози и маймуни е една от най-сериозните причини за невъобразимо бързото развитие на медицината през последните години. Какво обаче правим ние с четириногите ни приятели? Някои от най-разпространените начини на използване на опитните животни са: (i) Определяне на леталните дози на различни вещества; (ii) Заразяване на животни с различни болести и изследване на развитието на болестта и/или действието на дадено потенциално лекарствено вещество; (iii) Имплантиране на различни биоматериали и последващо наблюдение върху приложимостта на материала; (iv) Промяна на генетичния код на опитното животно. Тези последните процедури се наричат с общото име животинска биотехнология и могат да имат различни цели от установяването за какво служи даден протеин чрез изключване на гена, отговорен за синтеза му в организма, до създаване на крави, даващи мляко, богато на ензим, който нормално не съществува в този вид; (v) И най-сетне всяко клинично изследване на потенциално ново лекарствено вещество минава през стадия на тестване с животни.
Почти всички описани манипулации завършват със смърт и са съпътствани с болка, чиято продължителност може да е месеци и дори години. За сведение, само в Англия, европейската държава с най-сериозни регулации в областта на етиката спрямо животните, през 2003 година са убити 2.7 милиона опитни животни и това е едва половината от пожертваните преди 30 години. В световен мащаб цифрата е огромна.
Животински права, човешка неправота?
Противниците на експериментирането с опитни животни (вивисекционистите) сравнително са в малцинство. В Англия, където те са най-яростни, 88% процента от населението подкрепят обратната теза медицината трябва да направи всичко необходимо, за да помогне на човечеството. При все това мнозина от анкетираните казват, че където е възможно, експериментите с опитни животни трябва да се намалят, а също и болката. Именно затова днес навсякъде по света има строги правила за работа с опитни животни, базирани на три основни идеи: усъвършенстване на процедурите, за да се намали причиняването на болка; редуциране на броя използваните животни; и заместване на in vivo моделите с други, например такива с клетъчни култури. Учените като цяло са радетели за подобни мерки и стриктно изпълняват волята на обществото, когато е възможно. Но не винаги е така (вж. карето).
Вивисекционистите като цяло искат по-стриктно прилагане на горните идеи, което мотивират с разбирането си, че всички живи същества имат право да изживеят живота си без изкуствено причинено страдание. Техният може би най-силен аргумент срещу използването на опитните животни е хипотезата на ветеринарните лекари Ралф Китчел и Майкъл Гинън, че животните изпитват по-ужасна болка от човешката. Това е така, защото те не могат да разберат нито причината за болката, нито да осмислят, че тя все някога ще свърши. Това превръща страданието им в безкрайно битие и целият им живот, цялото им съзнание се фокусира в болката. Човешката болка вероятно е по-поносима хората най-малкото винаги имат надежда
Антививисекционистите често заемат много по-крайна позиция, заявявайки, че всеки човешки живот струва милиони животински и че дори шампоаните трябва да се тестват на животни. Какво обаче им дава морално право да твърдят това остава неизвестно. Подобна позиция се нарича видовизъм по аналогия със сексизма и расизма. Видовизмът заявява, че ние априори сме по-висш вид от животните и затова имаме право да правим с тях каквото си искаме.
Тази философия не е много нова следвайки нея, ние постъпвахме както си искаме с жените (и все още в разни кътчета на планетата ги убиваме с камъни, ако четат книги), с чернокожите, с евреите, с албанците в Косово... И с делфините. Нека се спрем за момент на делфините. През 1967 година разбиранията на света са разтърсени от книгата на френският писател Робер Мерл Животно, надарено с разум. Главни герои в нея са делфините. Днес ние знаем, че тези риби са почти като нас притежават огромна интелигентност, създават междуполови партньорства не само за да създадат поколение, имат невероятна способност да научават нови неща, дълбоко емоционални са и лесно се сприятеляват и привързват. Анатомично също сме много близки. Раждаме по един и същи начин Така днес убиването на делфин вече е като да убиеш човек, а използването им за храна е като людоедство. На практика в цивилизования свят това е абсолютно забранено. Както е забранено да репресираш някого заради пола, цвета на кожата и националността му. Действия, напълно позволени и често стимулирани в миналото. Очевидно нашите морални граници се променят и в обществения морален кодекс са приети и чернокожите, и арменците. Или както иронично пише покойният Кърт Вонегът: Малките жълти копелета, които вече не са малки жълти копелета.
Моралните правила
на едно общество еволюират. Тази истина определя и общочовешкото значение на проблема с опитните животни. Всъщност конфликтът е между човешкия вид и животинския вид. Учените са просто професионална прослойка, която изпълнява обществената воля за подобряване качеството на живот на вида ни.
Изключването на различни от нашия видове от моралния обществен кодекс далеч не е рационално решение, а по-скоро решение, взето безпринципно и необмислено. Всъщност въпросите за критериите, по които трябва да се очертаят границите на морала ни към живите същества, занимават човечеството съвсем от скоро. Вероятно от времето, когато е усетило, че животните не са машина и че обратно на мнението на Спиноза и френския изследовател Бернар ние нямаме абсолютни права върху живота на другите видове. Сигурно по тази причина повечето испанци днес не биха отишли на корида, а ловците в цивилизованите страни намаляват. Да се убива за удоволствие на мнозина вече не носи удовлетворение.
И така изниква въпросът за критериите. Кога една част от живота има права върху друга част? Очевидно не тогава, когато реши, че ги има. Проф. Бернард Ролин, доктор по животинска етика, философия, биомедицински науки и биоетика в университета на Колорадо, САЩ, твърди: Както цветът на кожата или полът не могат да оправдаят дискриминацията спрямо човешки същества, така и определени разбирания за животните не могат да оправдаят изключването им от моралната система. Наистина къде са границите на моралната система за живите видове?
Там, където ги сложим! В един прословут дебат малко преди гражданската война в САЩ опонент на Ейбрахам Линкълн заявява, че е напълно съгласен с него по въпросите за християнския морал, за равенството, братството и любовта към ближния. Единственото, с което не бил съгласен, е, че негрите били негови братя. Те можели и да бъдат такива за г-н Линкълн, но за него били ни повече, ни по-малко животни. Този пример ясно илюстрира нашата лична отговорност и липсата на универсални морални граници.
Според съвременната биоетика границата трябва да бъде поставена според способността на едно живо същество да чувства. Било болка, било радост, мъка или привързаност. Подобно деление изглежда разумно и удовлетворява донякъде и двата враждуващи човешки лагера вивисекционистите и антививисекционистите. Дали обаче то удовлетворява природата? Според Аристотел всяко живо същество има telos. Телосът е нещо като уникално предначертание, особена лична стойност, която трябва да бъде уважавана. (Подобно твърдение изказва Кант за всяко човешко същество и то е залегнало в хартата за правата на човека.) Според д-р Ролин телосът е: ...начинът на живот, въплъщаван от едно животно. Изпълнението на същността на телоса води до удовлетворение, а пречките пред това изпълнение до страдание. Несъмнено последствията от приемане на подобна идея биха имали огромно влияние върху нашия свят.
Засега обаче сме далеч от такъв подход и по-скоро общественото внимание е фокусирано върху това какво ни дава право да убиваме животните независимо дали за храна или за наука. Най-често прилаганият хуманен подход е утилитарният, според който благото на групата е по-висше от благото на индивида. Така отнемането на живота на краен брой животни за храна е оправдано, защото много по-голямо количество хора ще се облагодетелства от него. Подобен критерий може да намери място и в науката, защото в дългосрочен план болести като СПИН и рак биха отнели живота на милиарди хора, а изнамирането на методи за лечението им ще струва живота на много по-малко лабораторни животни. Все пак утилитарният модел не казва нищо за страданието и телоса. Очевидно обаче за повечето хора такъв аргумент (а може би по-скоро оправдание) е напълно достатъчен.
Експериментите с опитни животни ще продължат.
При все това гласът на защитниците им е чут и на 6 юли в медицинското училище на университета в Нотингам, Англия, бе открит първият по рода си център за изследване и разработка на алтернативни научни методи, които да заместят експериментите с опитни животни. Това става едновременно с разглеждането от Европейската комисия на нови регулации за животинско експериментиране. Последната вест е помрачена обаче от наскоро приетата директива за оценка на вредността на десетки хиляди вещества. Според немският федерален център за оценка на риска това ще коства живота на около 45 милиона опитни животни.
Очевидно въпросът оправдано ли е използването на опитни животни е получил своя положителен отговор. Без отговор обаче остава вторият въпрос: какво е дало право на нас хората да отговорим на първия? А именно това е важният проблем: защото начинът, по който се отнасяме със заобикалящия ни живот, еднозначно определя какви сме ние. Дори днес да сме приели някаква морална рамка, от критично значение за човешкия род е да осъзнава, че тази морална настройка е временна. Именно промяната на морала определя нашата еволюция като човечество. Нека допуснем за миг, че така, както не бяхме прави за чернокожите, арменците или делфините, може да грешим сега и за животните. Кой знае?
Източници:
1. Roger Straughan. Ethics, Morality and Animal Biotechnology. Достъпно на адрес: http://www.bbsrc.ac....i...&IMAGE3.Y=0
2. Bernard E. Rollin. Animal research: a moral science. EMBO reports 2007;8:521.
3. Simon Festing & Robin Wilkinson. The ethics of animal research. EMBO reports 2007;8:526.
Един експеримент
Добре познато сериозно хирургично усложнение представлява т. нар. перитонеална адхезия, представляваща, най-общо казано, следоперативно залепване на червата за стените на торбата в която се намират (абдомена). Подобно слепване може да причини силна болка, безплодност, запушване на червата и дори смърт. Решение на проблема предлага екип от Масачузетския технологичен институт. Методът е базиран на използване на полимерна мрежа, заредена с лекарствена биомолекула, която да покрие и възстанови перитонеума, т.е. стената на абдомена. В експеримента са използвани 54 женски заека. Спецификата на експеримента изисква те да бъдат предварително, сериозно и неколкократно наранени в изследваната област. В резултат повечето зайци развиват тежка форма на перитонеална адхезия. Част са лекувани по различни начини, а някои изобщо не са (контролната група). Повечето животни губят интензивно тегло и вероятно изпитват силна болка до самата си смърт. Експериментът обаче е изключително успешен и може би в дългосрочен план новият метод за лечение ще спаси много човешки животи. Източник: Yeo et al. Biomaterials 2007;28:3704
Снимките са направени в резерват "Бистишко бранище" днес, 23.09.2011 г.
На живо нещата изглеждат още по-страшно - вместо красотата на планината виждаш толкова много смърт... Страшно е, особенно като се замислиш, че след обезлесяването идва ерозия, засушаване, измиране на животни.
Исках да покажа на дъщеря си една от най-красивите пътеки, по които съм минавала - тази, която слиза от "Алеко" до Бистрица. Е, минахме през тези призрачни местности.
Смъртта на смърчовете се дължи на бръмбар - корояд. Унищожени са над 6500 дка гора.
Нещата са стигнали дотук, благодарение на 10 години неправене на нищо.
