Така умират смърчовете

Снимките са направени в резерват "Бистишко бранище" днес, 23.09.2011 г. 

На живо нещата изглеждат още по-страшно - вместо красотата на планината виждаш толкова много смърт... Страшно е, особенно като се замислиш, че след обезлесяването идва ерозия, засушаване, измиране на животни. 

Исках да покажа на дъщеря си една от най-красивите пътеки, по които съм минавала - тази, която слиза от "Алеко" до Бистрица. Е, минахме през тези призрачни местности.

 

Смъртта на смърчовете се дължи на бръмбар - корояд. Унищожени са над 6500 дка гора.

Нещата са стигнали дотук, благодарение на 10 години неправене на нищо.

Повече по въпроса може да прочетете тук: Еколози: Зараза заплашва Витоша, идва екокатастрофа

Журналистите и истината

Повод за това ми писание е поредната трагедия, прекратила живота на невинно детенце. И по-точно - нейното отразяване от българските медии.

Какво се е случило, според разказите на съседите: Майката и момиченцето се прибират от разходка, детето (на 3 години) остава да играе на двора с някакво коте. Майката влиза за малко в къщата. Чува писъци, излиза и вижда, че кучето им (безпородно дворно куче) хапе детето. Започва да дърпа детето, кучето - също. Идват на помощ и съседи. Малко по-късно, за жалост детенцето е мъртво - с разкъсана от зъбите на кучето сънна артерия.

Искам да отбележа, че единствената медия, отразила обективно случая (репортаж от мястото на събитието с разкази на съседи; заснето кучето, което е в изолатор и становището на лекарката от "Спешна помощ"), е Нова телевизия.
Как беше отразена трагедията от другите медии?
"Побеснял доберман убил 3-годишно момченце тази вечер в Перник" - pravda.bg
"Доберман уби 4-годишно дете в Перник" - dir.bg
"Дворен мелез между доберман и помияр прегриза вратлето на малката Мирела след като почти година двамата били неразделни в игрите." - bg.time.mk

"По първоначална информация за добермана и за момченцето, се е грижила бабата." - aktualno.com
"Доберманът изведнъж побеснял и се нахвърлил върху 3-годишното дете.
Домашният любимец бил кротък, въпреки агресивната си порода. Изведнъж обаче нещо провокирало раздразнението му и кучето скочило върху момченцето, пише Информационна агенция Блиц, цитирайки електронното издание на “Стандарт”."

... и още много журналистически измислици и интерпретации по темата.
Някои от пишещите братя в захлас описват кървави подробности, измислици за живота на семейството. В стила на Карбовски "... докато помиярите ръфали краката на бабата до кости".
Други наблягат на опасните породи. Трети - на статистиката за нахапани от бездомни кучета (нищо, че това е домашно).

Целта е една - насаждане на омраза и разделение. Защото това вдига рейтинг.
 И кара хората да ги четат (или гледат). И да приемат аписаното за истина. А това е удобно за някого.

Драги журналисти! Засрамете се! Помислете - кого обслужват вашите лъжи и изкривени полуистини? Кой има интерес от това хората да се разделят на мразещи се групи? Кой има интерес хората да не мислят, а да повтарят казаното от вас?
Колко от медиите, преписали от първоизточника и разпространили невярната информация публикуваха или излъчиха опровержение или извинение към читателите (зрителите) си? Или - те са вече толкова претръпнали, че няма нужда?  Или просто ви липсва достоинство да признаете, че сте допуснали грешка?

Или по-лесно е да са виновни "опасните породи"? По подразбиране - питбули, овчарки, добермани... И за по-лесно - хайде да ги забраним... И да унищожим всички кучета, защото са опасни. Защото това остава в главите на тези, които слушат или прочитат новините ви, без да мислят. И омраза - срещу другите, мислещите.
Това ли е целта?

На снимката: Много смели военни добермани са пожертвали живота си в името на свободата и мира на юг от Тихия океан.  В знак уважение към тези кучета на 21 юли 1994г. Обединеният Доберман клуб на САЩ тържествено открил на гробището на военните кучета на остров Гуам бронзов паметник с имената на 25 добермана от морската пехота, отдали живота си при освобождението на острова през 1944г.
 
Аз бих призовала собствениците на добермани и любителите на тази прекрасна порода, направила много за човечеството - нека заведем дело за клевета срещу писачите, оклеветили породата с лека ръка!

А малкото невинно дете, жертва на тази трагедия - да почива в мир!

Да плащаме ли данъци?

Преди известно време на стената на мой Facebook-приятел се появи тази снимка:

 Г-н Минчев от Стара Загора, поздравявам Ви! И сме на едно мнение.
Защото:
- Не искам с парите, които давам за данъци, да хрантутят некадърни чиновници, полицаи и прочие.
- Трябва всички тези, които са на "държавна работа" да се наясно, че са длъжни да полагат нужните усилия, за да заработят това, което им се дава. Ако не им се работи - да напуснат.
- Заплатите им да са пряко обвързани с резултатите от свършената от тях работа и/или оценката, дадена им от данъкоплатците.
-  Всеки държавен служител следва да носи лична отговорност за своите действия (или бездействия), в случай, че те са довели до щети, извършване на престъпление, смърт и т.н.

Ако се появи политик, който би се борил за такава промяна - ще гласувам за него с чиста съвест.
А дотогава - ще търся начини да не плащам за услугите, които не получавам. Или - да плащам толкова, колкото е качествена административната услуга. И ще съм благодарна на всички прависти, които ми дадат аргументирани съвети, как може да стане това законно.

Кой "да ни оправи"?

От години слушам, как някой трябва да ни оправи. Да ни оправи икономиката, политиката, заплатите, пенсиите...
Обикновено тези, които трябва "да ни оправят", са политиците. Да, ама все си ги избираме такива, че гледат да оправят първо собственото си положение.
И ние си оставаме неоправени. "Започнати и недовършени", както казваше един приятел. Лоша работа... Всеки път се оказва, че пак са ни излъгали.
Чак се чудя, що за дебили трябва да сме, че да се хващаме толкова пъти на една и съща въдица. Уж "по-малкото зло" било.
Същевременно, ежедневно срещаме абсурди. Като този. Демонстриращи безхаберието, цинизма и некадърността на тези, на които разчитаме да ни оправят.
И става все по-зле.
Крадат ни, подиграват се с нас, лъжат ни... А ние си траем и чакаме. Да ни оправят.
Ама те са ни "оправили" отвсякъде бе, хора! Ние така сме им удобни - мълчащи, безгласни, непротестиращи, немислещи... Десетилетия им бяха необходими, но го постигнаха.
Доказателство: националния протест срещу добива на шистов газ. В София, пред МС, се събраха 50-тина човека. Другите подминаваха, поглеждайки равнодушно и бързайки за "нещо по-важно". Тъжното е, че младите хора, дошли там, са от малкото останали мислещи екземпляри в България. А още по-тъжното: че ако продължаваме да си траем и да чакаме да ни оправят, и тези симпатични младежи ще емигрират.
А ние ще останем да влачим в тази полу унищожена страна жалкото си и безмислено съществуване.

* Авторът на написаното се разграничава от "чакащите да ги оправят". Докато имам сили, ще ми пука какво става около мен, и ще се опитвам да направя света една идейка по-добър.

Кое е по-важно?

Много често, по повод изказвания на защитници на животните, се чуват реплики от рода на: "Те хората оправиха, за животните тръгнали да мислят!" или "Има толкова изоставени деца, те пари за пумияри ще харчат!"
Та, върху това ми се ще да поразмишлявам тук.

Драги ми приятели! Ако не осъзнаем, че на този свят сме свързани с всичко живо и неживо, ще продължим да вървим с бързи крачки към собственото си унищожение.
Това клипче (кликнете на линка, за да гледате) е една приятна илюстрация - малко преекспонирана, но вярна.

Хората с големи сърца имат място в тях не само за най-близките си, а за изоставените деца, за зарязаните стари и болни хора, за животните, за природата, за красотата... Те разбират Любовта като нещо голямо и неограничено, В състояние са да обичат и да прощават, да се грижат, да се жертват.
Имам удоволствието да познавам такива хора. И нещо повече - гледам да общувам предимно с такива хора. Опитвам се и самата аз да съм такава.
Егоистичните и ограничени дребни душици не могат да разберат тази гледна точка. За тях любовта е ограничена до един или два обекта - или обичаш деца, или животни, или възрастни хора. Ама те самите не си губят времето да идат в някой дом за сираци или на посещение в старчески дом. Те само дават акъл по форуми, по медии... И си гледат собственото, егоистично съществуване.
Такива хора също познавам, но общувам с тях единствено, когато съм принудена от обстоятелствата.
Понякога става така, че животът си прави шеги. Случва се някой от егоистите да попадне в критична ситуация, в която вижда искрената и безкористна любов на друг човек. И това е неговия шанс за еволюция.

Кратко представяне

Най-сетне се наканих да си направя блог. И тъй като повечето ми приятели, с които можехме да фантазираме, мечтаем, спорим и творим, вече не са наоколо - мисля тук да споделям с желаещите да четат и вълнуващи се от същите теми това, което ми е на сърцето.
Както ще видите и от заглавието на този блог, в него често ще става дума за позабравените неща - обич (към околните, към животните, към природата, към висшата сила, наричана с различни имена...) и грижа (за по-слабите и беззащитните, за чистотата на нашите мисли и действия, за това, какво оставяме след себе си...), за отговорност, за човечност и още неща, които ни правят Човеци. 
Може би трябваше да кажа и няколко думи за себе си. Ами - свободолюбив човек, на частна практика. Опитвам се да променя към по-добро себе си и близкото си обкръжение и да провокирам младите хора да мислят самостоятелно. Надявам се, преследвайки посочените цели, в скоро време да регистрирам (заедно със съмишленици) фондация, носеща името на този блог.
Добре дошли!