Много често, по повод изказвания на защитници на животните, се чуват реплики от рода на: "Те хората оправиха, за животните тръгнали да мислят!" или "Има толкова изоставени деца, те пари за пумияри ще харчат!"
Та, върху това ми се ще да поразмишлявам тук.
Драги ми приятели! Ако не осъзнаем, че на този свят сме свързани с всичко живо и неживо, ще продължим да вървим с бързи крачки към собственото си унищожение.
Това клипче (кликнете на линка, за да гледате) е една приятна илюстрация - малко преекспонирана, но вярна.
Хората с големи сърца имат място в тях не само за най-близките си, а за изоставените деца, за зарязаните стари и болни хора, за животните, за природата, за красотата... Те разбират Любовта като нещо голямо и неограничено, В състояние са да обичат и да прощават, да се грижат, да се жертват.
Имам удоволствието да познавам такива хора. И нещо повече - гледам да общувам предимно с такива хора. Опитвам се и самата аз да съм такава.
Егоистичните и ограничени дребни душици не могат да разберат тази гледна точка. За тях любовта е ограничена до един или два обекта - или обичаш деца, или животни, или възрастни хора. Ама те самите не си губят времето да идат в някой дом за сираци или на посещение в старчески дом. Те само дават акъл по форуми, по медии... И си гледат собственото, егоистично съществуване.
Такива хора също познавам, но общувам с тях единствено, когато съм принудена от обстоятелствата.
Понякога става така, че животът си прави шеги. Случва се някой от егоистите да попадне в критична ситуация, в която вижда искрената и безкористна любов на друг човек. И това е неговия шанс за еволюция.
Няма коментари:
Публикуване на коментар