От години слушам, как някой трябва да ни оправи. Да ни оправи икономиката, политиката, заплатите, пенсиите...
Обикновено тези, които трябва "да ни оправят", са политиците. Да, ама все си ги избираме такива, че гледат да оправят първо собственото си положение.
И ние си оставаме неоправени. "Започнати и недовършени", както казваше един приятел. Лоша работа... Всеки път се оказва, че пак са ни излъгали.
Чак се чудя, що за дебили трябва да сме, че да се хващаме толкова пъти на една и съща въдица. Уж "по-малкото зло" било.
Същевременно, ежедневно срещаме абсурди. Като този. Демонстриращи безхаберието, цинизма и некадърността на тези, на които разчитаме да ни оправят.
И става все по-зле.
Крадат ни, подиграват се с нас, лъжат ни... А ние си траем и чакаме. Да ни оправят.
Ама те са ни "оправили" отвсякъде бе, хора! Ние така сме им удобни - мълчащи, безгласни, непротестиращи, немислещи... Десетилетия им бяха необходими, но го постигнаха.
Доказателство: националния протест срещу добива на шистов газ. В София, пред МС, се събраха 50-тина човека. Другите подминаваха, поглеждайки равнодушно и бързайки за "нещо по-важно". Тъжното е, че младите хора, дошли там, са от малкото останали мислещи екземпляри в България. А още по-тъжното: че ако продължаваме да си траем и да чакаме да ни оправят, и тези симпатични младежи ще емигрират.
А ние ще останем да влачим в тази полу унищожена страна жалкото си и безмислено съществуване.
* Авторът на написаното се разграничава от "чакащите да ги оправят". Докато имам сили, ще ми пука какво става около мен, и ще се опитвам да направя света една идейка по-добър.
Няма коментари:
Публикуване на коментар